Защо заниманията с театър са ценни за тийнейджърите?

За да се възпита актьор първо е нужно да се създаде личност.

(Личността представлява резултат от процеса на възпитание и самовъзпитание. Не всички хора могат да бъдат личности, тези които не осъзнават своята индивидуалност не могат да бъдат такава. Атрибутите на личността са воля, свобода, разум, темперамент, характер, способности, мотивация, самосъзнание и др.)

„Личност“ е човек,  който познава себе си, който има позиция и ценности, който умее да изразява мислите и чувствата си. Човек, толерантен към другите и способен на емпатия. Подрастващите често си задават въпроса „Кой съм аз?“. И този въпрос ги измъчва, плаши ги и ги дезориентира. Обучението по актьорско масторство започва с  етюди „Аз в предлаганите обстоятелства.“ Разбира се веднага се появява въпросът „Кой съм аз?“. Аз ли реагирам в дадената ситуация или играя представата ми за мен? От името на коя житейска роля действам на сцената?

В живота си имаме роли, всяка с нейната маска. На сцената се чувстваме застрашени и маските са първото, което имаме под ръка. Но те са и това, което ни пречи да сме истински, а сцената не търпи фалш. Тя е като увеличително стъкло и всичко се вижда в уголемен размер- цялата ни личност под лупа. И всичко изпъква: притеснения, страхове, липси, желания- ние сме разголени, на показ. Излизането на сцената ни помага да открием ролите, които играем в живота- както тези, които са важни за нас, така и тези, които ни пречат.

За да постигнем „публично усамотение“ на сцената- базово умение за актьора- е нужен тренинг и воля- да бъдем себе си, но под наблюдение. За да съществуваме свободно на сцената е нужно да развием умения като внимание, концентрация, способност за усещане на собствените си чувства и възможност за емоционална реакция на събитията.  За да можем да импровизираме трябва да развием нашата спонтанност, креативност и интуиция. Всичко това са неща, които са изключително важни за доброто представяне в училище, в извънкласните занимания и дейности, в социалния живот.

За да се превъплатим в сценичен персонаж е нужно да сме способни да изпитваме емпатия, да можем да „влезем в обувките на другия“ и “ да сложим неговите очи на мястото на нашите“- тези умения са от първа необходимост в ежедневното общуване с близки и познати. Ако искаме хармонични, пълноценни и  трайни взаимоотношения с друг човек, емпатията и способноста да вникваме в другите е изключително важна.

Заниманията на деца и тийнейджъри с театър е полезно за развитието им, за да открият нещата, които са важни за тях, да се харесат малко повече, да излязат извън себе си и след това да се намерят. Да се почувстват добре в кожата си. Да бъдат любопитни към живота и да го виждат от всичките му страни. Да бъдат любопитни към себе си и околните. Да се провокират при всяко излизане на сцената. Да станат по-смели. Да надскочат себе си и да разберат колко много, всъщност, могат.

И защото „….изкуството е развитие- безкрайно търсене и догонване на най- светите мечти на човека за съвършенство чрез самопознание“ (проф.д-р Елисавета Сотирова, „Питър Брук, избрани произведения“, предговор).

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s